Толкоз години все бързаш
и препускаш ти като кон!
Стоп! Удари го на мързел
и поспри тоя луд маратон.
Колко набори вече ги няма
с вироглавите техни стремежи!
Десет шиша пробождат ти рамото,
в кръвното - дявол се ежи...
В погледа точки изскачат,
те откъде ли се взеха?
Имаш хиляда задачи,
а нямаш едничка утеха...
По българско още мъгла е -
лепкава, гъста и тъмна.
Вестници-кучета лаят
и пак незаспал ти осъмваш.
Хайде, човеко, поспри се!
Ти - пчела си сред хората-търтеи.
И поне една вечер наспи се
без да търсиш
нектар за безсмъртие!