автор: k2

сях и нищо не поникна -
Земята се овъглила на жар.
И свети.

Не сеяч, а нестинар
иска огненото време.
Плугове да са нозете,
семе - плодовете на очите му.

Кой ще сее, питам,
като вече няма нестинари,
а ходещи по въглени факири?!

„А дали, ако наръсим кости,
есенес ще жънем чевермета?”
гладният мен пита.

Ще жънем, байно!
Вълчи дири...