автор: mpaloma

Вървя по улицата и гледам хора непознати,
а ти минаваш покрай мен с вдигната глава,
дали ме забелязваш не знам и не разбирам мисълта ти
дай ми само знак с поглед за да не греша.
Ако знаеше,че моето сърце обземаш,
и все за тебе мисля аз -
как съня ми нощем тихо ти отнемаш,
дали ще искаш да си с мен в този час.
Ти яви се в живота ми заблуден
и събуди в мене чувства и мечти
защо недостижим си и толкоз труден -
далечен като ярките звезди?