автор: Rodenavlotos

Разтапят се върху езика ми смокините,
които щедро си поделяме с пчелите
от сладкото на баба ми- гъркинята,
докато сенките следобедни долитат

и кацат като ято уморени птици,
достигнали на дните си предела.
А баба ми- гъркинята, с ръце на жрица
плете искряща в белотата си дантела-

по бяла и от склерата на лятото.
Ръцете трескаво премятат бримките
и неусетно куките й вплитат в тях
конеца на живота в примка.