автор: typa

Как диша се без сантиман за красота,
или пък с вяра в нещо нереално?
Извън „контурите на мисълта”
преценката ще бъде тъй брутална!
Животът (начин на злоупотреба) –
ужасно нетактично ще прегръщаме.
Така ще си живеем – ширпотреба,
на красотата ако почнем да се мръщим.
А красотата пък била спасение,
разтворено в недрата на океана
от предубеденост и съмнения –
извечен базис на пресантимана.
Дали е истина и туй, че красотата,
макар и крехка и съвсем некалорична,
остава си храна за сетивата.
И всяка мисъл тук е непривична.
Изглежда, лесно е да боледуваме
от силно его и предубеждение.
Предчувстваме (или пресантимуваме).
А не достига капчица смирение.

/вдъхновено от дълбокия светоглед на една талантлива поетеса/