автор: DimitarG

Халед често ме съветваше, поостарея ли, да не пропускам тоалетна без основателна причина. Халед е афганистанец.
Афганистан, както знаете е азиатска държава без излаз на море, и не знам защо, всички жители на държавите без излаз на море, са ми се виждали по-мъдри от останалите. След години случайно разбрах, че това, което ме съветваше е реплика от филм, но Халед беше верен приятел и го използвах за следващи разкази, та не му се подиграх за плагиатството. Мисля, че е време да се окачествя като поостарял, щом написах няколко изречения, които почти не са свързани с идеята ми. И щом ми се пише поне още страница в тази посока. Поначало исках да събера в безумен сборник незавършени сезони и сънища, чийто край да е неясен дори за мен самия. Аз, лично, малко неща съм докарал до край. Наблюдавах реакциите на приятелите си при написването му. Променяха се от искрен смях до скръб, понякога дори бях сигурен, че текстът ги води до размисъл. Нямаше как да не им показвам текстовете, при мен няма ден, в който някоя гръмотевична идея да не пропадне безследно в дебрите на неуслужливата ми памет. Това става по различни причини, които няма да са лицеприятни за почтения човек. По този начин се надявах да има кой да помни вместо мен. Започнах с тоалетната, за да се извиня донякъде за следващата история, която ми се видя интересна за да я пропусна без основателна причина. Така разсъждават старите хора. Всичко им се струва афоризъм и ги страх, че афоризмът, ще изчезне някъде из втвърдения им се мозък и човечеството ще пропусне да се възползва от него.
Ден преди празника на Свети Николай си купих шаран. Халед винаги ме съветва да обяснявам ритуалите, които се появяват в разказите ми, особено, ако са религиозни, защото, ако ги прочете човек от другия край на света, трябва да разбере, че става дума за нещо тайнствено и духовно, а не за обикновено закупуване на люспеста сладководна риба, например. Противях се, че единствения чужденец, който познавам е той, а и никой няма да вземе да ме чете доброволно, че и в другия край на света. Халед знаеше колко упорити са нашите празници, защото се беше главил за общ работник при един майстор, който се напи на един курбан точно на Илинден и се върна на работа месец след това, като остави всички без заплащане. След този случай много трудно успях да го убедя да не свързва нашите празници единствено и само с очакване и глад, както и да го разубедя, че сме на това положение защото използваме езически привички като курбаните за празнуване на канонични светци.
След като купих рибата се поразходих из градската алея за да погледам новоизникналата коледна елха, която тъкмо бяха започнали да украсяват и се върнах за да купя още един шаран. По Коледа ме тресе грандомания и лакомия и често правя излишни покупки. През останалото време на годината нямам извинение за тях и се чувствам подтиснат от прахосничеството си. Затова обичам онези тихи дни, предвестници на серията от най-големите празници от годината. Залисан в разглеждането на витрини, не усетих как шараните постепенно се укротиха в полиетиленовите торби, тогава все още тези опаковки не бяха заклеймени като причина за свършека на човечеството. В къщи си бяха направо умрели, но по навик ги пльоснах в едно корито с вода, което зае почти цялата баня. Седнах в хола и с удоволствие зачетох едно списание на официалната старостилна църква, в което на три страници се обясняваше, че мнението, празникът на свети Никола да се празнува на 19 декември по стар стил, а не на шести, е погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат. Когато отидох до банята видях, че шараните са се съживили. Тук сторих първата си глупост. По някаква древна подбуда към самарянство, нали такова време беше настанало, им пуснах тънка струйка студена вода, от душа, като я нагласих да е точно в средата на коритото. За кислород. И от човещина.
След час и двата шарана бяха по-живи отколкото при излюпването си и аз изпитах огромна трудност да ги убия. Дори трудност е слаба дума, изпитах невъзможност да им строша главите с дървен чук - разпространен метод за умъртвяване не само на люспести риби. Излишно е да споменавам, че това отново беше от човешки подбуди. Помислих си как Халед поетично би казал, че странни и мистични са ситуациите, в които хората и рибите преплитат животите си. Ако го поправех, че става въпрос за смърти, а не за животи, той ще се направи, че не разбира толкова добре езика ни, нищо, че живее тук вече десет години. Ще го направи не от жизнерадост, родените в страни без излаз на море, по принцип са си по-мрачни.
Реших да помисля още час-два, все пак празникът беше утре. Неусетно съм заспал. Като пън. Без никакви свръхестествени поличби в съня ми, както подобава на настъпваща Коледа, голям християнски празник и на един толкова объркан разказ. Когато се събудих се наложи да използвам пак банята, сещате се по каква причина, при мен банята и тоалетната са на едно. Има такива апартаменти доста по този край на света, което първоначално много учуди Халед, все едно при тях тоалетните не са на двеста метра от телевизора. В по-голяма част от случаите, разбира се! Шараните, явно превъзбудени от голямата доза кислород бяха изскочили от коритото и бяха умрели. Този път необратимо. Спомних си, че сам бях стигнал до прозрението, че не е на хубаво, да си алчен за много. Освен по Коледа. Да си призная тази смърт доста ме улесни. Вгорчи ми малко празника, наистина, но той беше чак утре и някак го приех.
Когато разказах на Халед тази история, той се направи, че не разбира много добре езика ни. Опитах се да му пробутам още една история за свещеник, който си докарал жена от другия край на страната и по нейно разпореждане първо пуснали кокошките свободни из двора, после заключили кучето в кокошарника. След това изклали кокошките, но кучето останало заключено. Той ме погледна още по-неразбиращо.
- Добре, де! - Настоях. - Всичко си има този разказ. Дори, ако ние с теб не участвахме... Нали разбираш? Ако нямаше пряка реч и действащи лица, щеше да е едно прекрасно есе за празници, душевност, за живота и смъртта...по дяволите! И ако аз бях като еди-кой си/ цитирах му няколко големи имена в късия разказ/, една такава история, нищо чудно да стане и световно известна...
Халед се прокашля и каза:
- Остави ги тези. Те са родени в другия край на света. Чувал ли си за Латинска Америка? Там и рибите са им други. И светците.