автор: Pesychinka

Човеци сме и няма как,
да бъдем над нещата.
Със раждането си дори,
в играта вече влизаме,
излизаме но само там,
където мрака преминава
в смътна полусветлина,
но само малко, дотолкова,
че да усещаме, че има
ДРУГО зад ТОВА!
To видимо е само: в любов,
във будност и във тишина.
Дълбоко е като море,
недостижимо колкото небе
и необятно както е Вселената!
Така, че нищичко не ни остава,
освен товара ни от кръста
и примирението, че рано или късно
ще свършим във пръстта...
(и сладостта от миговете кратки...
изживени ОТ ДУША...)