Чукай си съдбата, ако не можеш да ковеш злато.
Александър втори
Полунощ.
Каляската дойде.
Пепеляшка забърса принцесите на „димен екстаз“.
С тъп поглед краля оглозгваше последното кюфте.
Кралицата погледна принца с погледа на палач.
Принца се сгърчи и гаврътна галон едногодишно вино.
- Кретен! - избухна кралицата, - видя ли я?
- Хубавичка, весела, добра... започна да ломоти принца.
- Богове, какъв изрод съм родила!, разрева се кралицата, - Видя ли й бельото! Оня ден беше на изложбата, златно-платинено тъкано, вшити елмази като орехи. Тоя тулуп, и тя ритна краля, едни порядъчни гащи не ми е купил. Готова съм да й нося старото бельо и дупето й да целувам от благодарност!
- Бате, ще те заколя!, каза по-малкият принц, срам и позор за рода! Видя ли каретата! Рубинени мигачи, титанови спирачки, а какъв старт от место! Да я покарам малко – готов съм крака да си отрежа!, помисли малко и с възторжен поглед добави – по-добре да ти отрежа двата крака.
- Краля преглътна с мъка трохите от кюфтето, Ах, конете!За един такъв две царства давам.
- Даваш?, настъпи го кралицата, че твоето е двойно ипотекирано, само дългове имаш. Ах ето оставила си е пантофката! Бързо давай ножа да си орежа краката, та поне веднъж да понося такава пантофка.
- Не, посегна брата, заменям пантофката за старата й каляска.
- Не, каза краля, веднага я ипотекираме, че излиза падежа на полиците днес.
- Ама че тъпо царство, каза принца, отивам да й върна безвъзмездно обувката. По-добре обущар у Пепеляшкови отколкото цар тук.