автор: Solara

Завръщам се - назад пристъпвам...
Тъй магнетично мами пътят -
към пристан носталгично слънчев,
завързал спомените в кърпа.
В продухани от празност стаи
крещи ни времевата невъзможност.
Това, което някога били сме,
навярно вече няма да се върне.
И все пак милва сентимент - уютност,
където първом е засукал корена...
Където мама още ме прегръща,
преди да грабне ме отново пътят.