В нощта сме скрили всяка тръпка,
докрай отдадени без срам.
Далеч от пътища отъпкани,
аз много мога да ти дам.
Със теб съм някак по-различна,
препускам диво в твоя ритъм.
И няма нищо неприлично,
не искам нищо и да питам.
Ръцете ти говорят с нежност
на всяко кътче в мойто тяло.
По мъжки правиш го небрежно
и само с теб сега съм цяла.
Така отлита бързо времето,
а сякаш беше цяла вечност.
Горчиво-сладките ни трепети
сега са спомени далечни...
Лилия Гюлева