автор: lordly

Сега като е юли и като е лято, рано-рано с набора ходим да дишаме пари по брега. Дишаме, гледаме как слънцето се къпе в морето, а и не само него, щото доста млади баби ходят, дишат, а и те се оглеждат.
Както си вървяхме гледайки ей тъй и на разминаха две бързоходки, едната от които досущ в гръб като Дешка Дашната. Пресекна ми се дъха и таман да отворя уста, и набора ме изпревари:
- Таз, не беше ли оная, дето само на теб не ти даде?
Останал без дъх и с увиснало чене, само сварих да му потвърдя с глава, а той започна назидателно:
- Слушай сега батя си и ако ти дойде на сгода, тъй да сториш! Ти нали знаеш, че аз студент в Свищов бях?
- Е, да бе – тоз път сварих да измуча.
- Та, там имаше една, Търновската царица и викаха. Твоята Дешка - ряпа да яде. Черна коса, бяла кожа, сини очи, а под тях – леле-мале. Не че беше свидлива, ама мене все ей тъй ма отстрелваше, пък на един етаж в общежитието бяхме.
Вече на подбив бяха почнали да ме вземат, кога уж кандиса, ама с условие: на „Луната” да съм я водил.
- Ъ-ъ-ъ!!!
- Не, бе: тъй на една дискотека в гр. Бяла викаха. Аз тогава „Москвич” имах и поради това за пич между студентките минавах. Та, качвам я значи на Москвича и на „Луната”. Кърши значи там снага момата, люска джинове и някъде по малките часове тръгнахме да се прибираме.
В ония години в студентските общежития от 12 до 7 сутринта абсурд да можеш да влезеш и поради туй свърнах аз в лозята, и почнах да я боричкам. Уж кандърдисана, уж от „Луната” слязла, уж дава-дава, ама като стигна до най-сладкото и с опъва. Бре-е-е-е, чак на разсъмване ми пусна таз царица.
- Ех-а-а!!!
- Чакай-чакай – стисна ме за лакътя, наборът. Паля аз да тръгвам, а то от росата ли, от гумите ли, взе да върти на едно място Москвича и да боксува. Напред-назад, не ще. Слезе Царицата да бута, а то гумите въртят скубят трева, кал хвърлят – всичкото по нея. Най-накрая зацепи на здраво и го изкарах на пътя. Отваря Царицата вратата да влиза, а роклята, а лицето й дарма-дан, мад-и-маскара!!!
- Хи-хи, хи-хи!
- Хи-хикай си ти, ама не е само туй. Искаше Царицата да изчакаме, някъде да отбия да се умие и поподреди малко, ама аз отмъщение й бях измислил: изтъпаних я директно пред входа, баш кога колегите за лекции излизаха. От тогаз само Търновската вече й викаха – заключи наборът и пак додаде назидателно: - Разбра ли си сега урока, а?
- Кимнах аз тихомълком, щото насреща ни в тоз момент Дешка се зададе.
- Здрасти – осмелих се да поздравя аз, а тя:
- Здрасти, ама ша знайш, че твойта няма да я бъде!
И на размина.