автор: ossichka

В пространството,
на Космоса в безкрая,
на ъгъл прашен
в мрачен,тесен ден.
Вали...
Оскъдно е.
А слънцето е бедно.
Ограбено.
С откраднати,похарчени лъчи.
Пиляни.
Похабени.
Локви.Кал.
Остатъци.
От огън.И печал
В разтегнати,опънати съмнения.
До скъсване
В средата на непредвидимо наводнение.
Притихнал кротко чака паяк.
И плете.
И е безкрайно търпелив.
С усърдните си,мислещи ръце...