автор: petinka

Посипи куп звездици над мене - конфети от щур карнавал,
облечи в лека свила мечтите - да литна,
накичи с морската пяна коси, та след шумния ден
да се вдигна нагоре - ефирна, безплътна и лека.

Разроши и перчема ми с жест непринуден и мил,
погали ме с ръка пеперудена - нежна и мека,
за да мога да тръгна спокойна към другия ден
със надежда за двама по общата звездна пътека.

И тогава... Тогава с родени в сърцата мечти
ще се втурнем към светлите мирни покои...
Ще препуснем - подобно табун от щастливи коне -
устремени и заедно - ти само мой, а аз твоя.