автор: sofia_air

/с ухание на смирна/

И хижичката вече овехтя,
и прагът й тук-там се понапука.
Товар на раменете от лета...
Пораснали, отлитнаха децата.
Опазила съм синия цветец,
такъв какъвто, свеж, ми го поднесе.
Ти помниш как край огъня кръжех
и пак ме гледаш влюбено-унесен.
Ела до мен.
На прага приседни.
Сега е тихо, кротко, прозирно.
Изтръгват се цветчета и треви
сред нежното ухание на смирна.