автор: Tzeck

Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета
окървавена плът.

Две парчета месо.
От мен и от теб.

Цял ден се гледах в огледалото
и търсех раната -
не я намерих!

А помня, че болеше!

Как само болеше...

(Е, мина ми!
Като на куче).

Знам, че с теб сега сме чужди.
Знам. Така да бъде.
Но те моля -
само това:

Моля те, огледай се и ти.
Виж дали няма да откриеш своята рана.

И ме извести.
Съвсем дискретно -
с димен сигнал
от Викторито
на човека в леглото ти.

Може би просто съм се заблудил.
Може би това в устата на Любовта
са били просто пържоли.

Обичам пържоли!


19.07.2013