автор: Solara

/на сина ми/

Прозорецът поел дъха ти
над празната седалка оживява.
Почти дочух да казва: ” Тръгвай!
Аз вече сложих си колана.”
Едно носле залепнало в стъклото,
край нас пробягващия свят попива,
до всяка мъничка подробност,
която прави ни щастливи.
Прозорец – позацапан, ала ярко свети.
Погалва погледа ти с нежност...
Eдвам удържащ да не излети сърцето,
почувствало тъй скорошната среща.