автор: Angelova_Rosi

Гласът на Годзила
от съседния апартамент
отново е излязъл да троши камъни
на терасата;

да дере мазилка като галета
за вечерята от сухари;
да реже стъкла
срещу насрещния вятър.

Всеки път си представям,
че коли гълъби
и нанизва главите им
на простора
като дрънкалки.

Гъргори гърлото на пещера,
пращят пресъхнали клони,
пукат кокалчетата на събудени ракли.
...
Гласът на Годзила няма равен.

Ще разберете това по мъжа й,
загубил се във раменете си.
Като гълъб.