автор: Angelova_Rosi

Ти си на другия край на нощта
и по нищо не си приличаме.
Любовта търси сходства, но други неща
приютяват наште различности.
И въпреки цялата антилюбов
зад миглите парят къпинови сънища.
Не казвам, че цялото земно кълбо
сега преподрежда самата си същност.
И нека въобще да не става въпрос
за някакви ниско прохождащи храсти,
за това кое е добро или зло,
и дали сме родени за щастие!
„Ние с теб – вяра и обща душа!” –
няма такова понятие!
Ти си на другия край на нощта.
Аз съм отсам екватора.
Но въпреки целия този хлад
от настръхнало помежду ни планетарно неравенство,
ти тъгуваш в очите ми и от век болят
всички бездни, превърнати в светли пространства.