автор: Tzeck

Начало

XXI век.

Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение.
Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително присъствие. Над главната пopтa на цитаделата гордо се развява трикольор, развълнуван от мудното течение на криволичещата в близкото дере река. Далечни клаксони на автомобили нарушават от време на време идилията, кресливите им гласове се шляпат глухо в каменните стени и бездиханни се свличат надолу по склона към пенливия тропот на летаргичното провинциално градско ежедневие. Скакалците ръкопляскат възторжено в очакване на нова порция зрелища, видими само за тях. Един прилеп, препил с лятна омая, похърква с главата надолу в близката пещера и сънува възбудени нощни пеперуди.

В тясна ламаринена будка, в подножието на крепостта, седи отегчен мъж - леко прехвърлил 50-тe - подпрял глава на лявата си длан, и сновящ с дясната между полурешена кръстословица, омачкано тесте с билети и окосмената ноздра на носа си. След всяка прилежно попълнена дума надига глава и прокарва уморен поглед по обозримия хоризонт, за да се увери, че все тъй няма никакви посетители, и отново приковава вниманието си в малките решетъчни квадратчета пред себе си. Някъде изписква гурrулица, но повикът й мигновено бива отнесен от небрежно пикиращ автомобилен клаксон.

----
Екранът nотъмнява...
... и отново се показва.
----

Картината е непроменена. Жега, крепост, насекоми, отегчен пазач/продавач на билети в ламаринена кутия, решаващ кръстословица. Пазачът шумно изпуска малко количество флатулентен газ, надигайки леко дясната половина от сплескания си от седене задник, примлясва разсеяно без да откъсва поглед от кръстословицата и отново потъва в блаженството на лишения си от съдържание ден.

----
Ново потъмняване на екрана, поседвано от ново просветляване.
----

Минималистичната ария на насекомите е заглушена от едва доловим конски тропот. Постепенно към него се включва и аморфен облак от далечни звуци, наподобяващи хомогенна симбиоза от човешки викове и животински възклицания. Пазачът и продавач на билети в подножието на средновековната крепост за миг откъсва поглед от кръстословицата, поглежа с незаинтересовано изражение в посока приближаващата какафония, и пaк съсредоточава цялото си внимание върху поредицата празни думи, тръпнещи в очакване да бъдат затворени в квадратните си килии.

Жужящият звуков облак постепенно придобива форма - в началото просто малко тъмно нервно кълбо, потрепващо в ранноследобедната мараня, но с приближаването си разпадайки се на стотици малки, блещyкащи на жаркото слънце органични частици. Само след ияколко протяжни мига хиляди конници, покрити от глава до пети с метални доспехи и въоръжени до зъби с щитове, копия и мечове, сртемглаво летят към постъпите на крепостта, крещейки ожесточено. Воините преминават с бясна скорост покрай малката ламаринена кабинка, без дори да забележат присъствието й – нейното и това набезличния й обитател. Човечецът изненадано, но без резки движения, откъсва поглед от заниманието си, без да мърда от мястото си, единствено въртейки бавно глава в неравноделния ритъм на препускащите пред очите му коне. Дългата конна колона се изнизва до последния конник и се отправя към главната порта. Продавачът на билети показва леко глава през малкото прозорче, изпъва врат по посока отдалечващата се потеря, гледа неразбиращо около половин минута, след което отново безизразно (дори с леко раздразнение) се стоварва върху стола си и хваща химикалката.

От бойниците нa крепостта започват да летят стрели, порещи застоялия въздух със заплашително свистене. Чуват се оглушителни викове, стонове и тътен. Някъде в основата на зида пламва огън и бързо се разпростира навсякъде.

Половин час по-късно освирепялата конна армия, в значително намалял състав, в галоп слиза по склона обратно към подножието. От вътрешността на цитаделата се носят радостни възгласи. Окървавените кониици минават с бясна скорост покрай ламаринената будка и се изгубват някъде в далечината. Продавачът на билети надига глава, вдига безразлично рамене, изцъквайки един-два пъти с език и поклащайки порицателно глава, сякаш мъмри наум невръстни пакостници, рисували със спрей по сградата на училище, и зa пореден път заравя поглед в скъпоценната си кръстословица, която видимо го затруднява:

„Името на средновековна крепост, пред която се слага началото на Втората българска държава - шест водоравно” ...

----

Надписи