автор: vyatur

Не говори, не казвай нищо!
Остави ме да съм щастлива.
От спомена на първата ни среща
и тръпката която до днес ни залива.

На люлката сме си двама,
вперили поглед в простора,
в красотата на планината
и любовта която в сърцата пулсира.

Умело приготвяш кафето,
поднасяш ми го с усмивка,
а за това думите са малко,
но сърцето разбира тази гощавка.

Да се събудя сгушена тихо,
в твоята топла прегръдка.
Когато слънцето огрява деня
и радостта от хубавата гледка.