Намирах се на площад „Пигал” и се оглеждах леко неадекватно. Навсякъде нощни заведения, приканващи със силна музика, надписи с ярки електрикови цветове, билбордове с оскъдно облечени представителки на женския пол... абе изобщо все едно гледаш Слънчев бряг, само че с дъх от Запада.
Наблизо минаха групичка французойки и без да се усетя преглътнах тежко. Голям залък си беше, на ти ся от Запада!
Любо беше виновен за всичко. Замъкна ме от хотела без да ми казва къде ще ходим. Нямало начин да сме в Париж и да не посетим това място, иначе сме щели да изгорим в Ада като грешници. Така каза. Чувствам се като пълен идиот само като се сетя, че си помислих, че ще гледаме Мона Лиза.
И ето ме сега на площада на удоволствието и греха, ни в клин, ни в ръкав, оглеждащ се като престъпник с отвързан хищник до себе си. Честно казано не знам колко е хищник, ама Любо си беше асъл като отвързан. Само дето не бяха почнали да му текат лигите още.
- Ей брат, виж ония двете! – посочи към една тясна улица захилен до уши Любо.
Две работнички пушеха цигари и от време на време се оглеждаха около себе си за потенциални клиенти. Бяха накичосани сякаш с коледни гирлянди и от далеч като ги гледах, виждах само парчета плат с искрящи цветове, но не и жените, които бяха в тях.
По едно време едната, по-младата от тях, погледна към нас, забеляза, че ги зяпаме и побутна другата, посочвайки с глава към нас. По-накичената и по-възрастна проститутка се обърна и впери поглед насам за няколко секунди. Мисля, че ни преценяваше и ако не се лъжа по едно време се усмихна. Каза нещо на по-младата и двете тръгнаха към мен и Любо.
За момент се ужасих:
- Пич, давай да се махаме. Идват насам.
- Идеално! – Любо ме хвана за ръката и ме задърпа към тях.
Колкото скъсявахме разстоянието помежду ни, толкова сърцето ми забиваше по-силно и по-силно, докато накрая се озовахме пред тях и започнах да чувам бучащата си кръв в ушите.
- Bon soir, messieurs! Vous vous êtes perdus? – заговори по-възрастната проститутка и сега вече виждах мазната й усмивка ясно. Лицето й беше наплескано с грим до степен гротеска, зъбите й – пожълтели, а проскубаната й коса беше странен оттенък на червеното, аха-аха да стане оранжево.
Любо ме погледна развълнуван, като че искаше да ми каже нещо, но думите се бяха задавили в устата ми и нищо не излизаше.
- Merci, merci. – вдигнах стопираща ръка към двете жени. Не знаех почти нищо на френски, но пък тонът ми говореше повече. – Брат, тръгвай!
Тъкмо бях задърпал Любо назад и вече тръгвахме в другата посока, когато се чу истеричен смях и ние двамата се обърнахме озадачени.
- Ма те били наши момчета, ма ! – по-младата жена се смееше като полудяла и за момент погледът ми слезе педя и половина под очите й, къдете разкритите й гърди се поклащаха в такт.
Засрамих се и забих поглед в земята. Българки били! „Наши хора” си помислих. Абе к’во се държа и аз като хлапак. Вдигнах глава и сега вече гледах. Не бях забелязал до сега по-младата проститутка. Като изключим същата гротеска, нарисувана на лицето й, тази тук излъчваше някаква странна нежност вплетена със сексапил. Мхм, готина си беше. Очите й бяха наистина красиви, един тон по-тъмни от небесния цвят, а усмивката й според мен би запленила всяко човешко същество, което смее да се нарича мъж. И аз бях мъж. Кожата й започна да ме привлича, а двете бримки на тъмния й чорапогащник направо ме замолиха да ги разкъсам.
- Е, искате ли компания? Щом сте и наши момчета, ще ви направим някакви промоции. – по-възрастната проститутка намигна на Любо и го защипа по бузата, изпращайки целувка в малкото пространство между двамата.
Любо се тресеше от всякъде и все още не можеше да пророни и дума.
- А ти? Мама дава ли ти да си играеш с непослушни момичета? – синеокота ме гледаше право в очите и аз не смеех да отместя поглед.
Какво нещо беше светът. До този момент никога не бях подозирал, че човек дори и да бъде много надалеч, въпреки всичко може да се почувства у дома. Не можех много да мисля, но и не желаех, защото бях оглушал от крясъците в главата ми. Бяха те. Бримките викаха името ми.
Е, в крайна сметка май двамата с Любо нищо френско нямаше да видим тая нощ.
Направих крачка напред и сините очи ме хванаха за ръката. Мама ли? Тя нямаше да разбере.