автор: Rodenavlotos

Намерих общ език със демоните в мене.
Дори не ги затварям в гардероба си.
И факт- удачни се оказаха промените -
един на друг не си копаем вече гроба.

Престанах да се боря с разни скрупули,
а те престанаха в ухото ми да шушнат,
че греховете на гърба ми се натрупват.
Започнах само своето сърце да слушам

а то е сладкодумен разказвач на приказки,
в които мога да съм спящата принцеса,
а устните ми да мълвят: „О, миг поспри!”,
когато принцът бял над мене се надвеси.

И чудесата почнаха полека да се случват-
те, чудесата, вярващите в тях обичат.
Научих се, с едната не приключила,
към следващата приказка да тичам.