автор: atom

Светът прекрачи зад гърба ми.
Сега съм в мекото на сенките.
Сега съм в следващото дъно –
по-даващо и по-приемащо.
Приемам всичко за излишно
и давам сила на тъгата си.
Издишвам, вдишвам и издишвам
достатъци и недостатъци.
Какво остава ли?! Все нещо,
което да тежи в пространството –
да се втвърдява до надежда
за помиреност на контрастите.
И уж съм с гръб, а пак е същото.
Реалността ми се разраства
и в обсега си ме поглъща.
...След опита за стихобягство.