Сърдит следобед рони тежки думи,
сивее над морето и града,
повява бризът хлад върхý ни.
Дали на облак ще е пак дъждът?
Но плисва...
Ето...
И сякаш сто джуджета закачливо
по къщи, по алеи трополят,
танцуват по лицата ни игриво...
Ту тичат сред чадърите без път,
ту бъбрят, ту пък се препират
и хвърлят мокри дрешки на брега...
По залез
си говорят
сто джуджета...
Над гърбавите три баира
простира слънце праната дъга.