автор: ufff

Седем сребърни коня
в осемте ми посоки.

Осем глътки сабур
в девет супника.

Девет чаени рози
от десет гнезда.

Десет песни
в сълзи единайсет.

Единайсет
               разсърдени
                                 фара
                                         в деня
след копита
                  на нощи
                               дванайсет.


И дванайсет възкръснали древни души
в пепел от единична случайност.

А езикът бе само един.
По тринайсет.