автор: hixxtam

В забързания хаос на дните
от едното
на другото рамо
носим в торбичка мечтите си.
И когато пътеката стигне
до стена от различие,
ставаме гневни,
агресивно оплюваме всичко,
без око да ни мигне.
Забравяме радост
и болка,
уроци, дошли
от дедите ни.
Импулсът е важен,
а колко,
какво ще загубим –
не питаме.
Но скачаме,
плюем и храчим...
После
в изстинали длани
с изтръпнали пръсти
каскетите мачкаме
и кротко се кръстим.
Тъй ще бъде докато,
партийните страсти
стоят най-високо
в съзнанието ни тясно.
В тях няма България,
няма народ,
в тях АЗ и бездарие
е зъл октопод,
който смучи,
държи в будна кома
всеки, който остана
на тази земя...
И днес...
дами и господа,
интелигенти, простаци,
лумпени, гражданя
или просто селяци,
от спомени слезли
"Българи - Юнаци"...

По-добре да ни няма.