Звезден прах ли е това не зная
дето озарява нашите души
любов чакана до без края
закъсняла е,но ухае и гори.
Дори луната от този блясък затъмнява,
който свети в нашите очи -
само истинска любов така се разпознава
там в искрите на плуващите ни сълзи.
И въпреки,че по-късно ни е обладала
тя с всеки ден все повече кипи
обич жадувана е сърцата ни завладяла
за миг оцвети прозрачните ни мечти.