В хорото над света се носиш
във възгласа на младостта си.
Като полюшвано
във въздуха перце си лека,
подвижна, слънчева и закачлива –
земята в танца не докосваш,
докосват твоите движения душата.
Аз онемял сред публиката гледам
изпълнен целия с мечти по теб
и си признавам, че на момъка завиждам
за дето в танца с радост те върти.
Макар ти с другите,
със себе си сама танцуваш
прегърнала с любов света.