Светя само на тъмно,
в отрязъка време, през който душата ти странства
в моя ден, в моя сън,
в онова неевклидово нежно пространство -
там, където огъваме
и превръщаме в елипса всяка нелепа отсечка,
дето все ни препъва
и оставаме с тебе далече,
безкрайно далече.
То ни дава
парола към всичките тайни заключени брави
и преставаме
да сме две невъзможни,
две толкова успоредни прави.
В него всичко
е свито до цвете, побрано във нечии длани
и изтича
от тебе към мен във едно нечовешко желание.