Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За красивото и грозното в поезията" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 15:42:31 (Профил | Изпрати бележка) | прав си, ама няма рима... отчитам забележката ;) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от Milvushina на 09.07.2013 @ 16:02:33 (Профил | Изпрати бележка) | Ха! Виждам нова мода в ПУезията. Все за пегаси се говори напоследък. Трябваше да го озаглавиш Крилат стих! :)
Така, така. Хареса ми това за коня с капаците. :)
|
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 16:36:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря! Не знам какви са модите. Просто ми хрумна в отговор на разни епизодични заяждания тук, в Хулите, по отношение изразните средства на някои автори. Естетичните претенции на определени "капацитети" на мен лично не ми се нравят. Не понасям назидателния тон. Той е признак на лошо възпитание, високомерие и тесногръдие. И най-важното - отсъствие на всякакъв стремеж към "опознаване" на произведението, тоест, липса на елементарно уважение към автора. Без да изпадам излишно в дървена философия, бих добавил и това, че в изкуството няма монопол на изразните средства. Предпочитам грубоват и циничен, но откровен стих, пред претенциозно поднесена "естетика", изсмукана от нечии... хм, пръсти. Темата, по принцип, е обширна. Нека се уважаваме! Светъл ден от мен! ;) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 20:21:04 (Профил | Изпрати бележка) | Ха-ха! :))) Весело ;) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 10.07.2013 @ 09:59:48 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | ами, глупава пародия на класиката:
Марули,марули, марули,
безкрайно зелено поле
сред него седи и се пули
едно възхитено теле
Трендафил Акациев
Легендата гласи, че стиховете са издълбани на последният чин в Голямата аудитория на СУ. |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от Iszaard на 09.07.2013 @ 17:06:30 (Профил | Изпрати бележка) | Че има заяждания в "Хулите", е безспорен факт. Че понякога доста излизат от рамките на добрия тон, е всеизвестно. Обаче е хубаво да се отбележи, че подобни стълкновения има в абсолютно всички сайтове, не само за поезия. В наше време интернет е поле за избистряне, решаване на едни въпроси, засягащи цялото човечество. Една насъбрана агресия, която иначе няма как да намери изява в обичайните (моделирани от възпитанието ни) отношения, избликва с пълна сила във виртуалното пространство. Интернет е чудесно огледало за всичките ни недостатъци и възможност за преодоляване на натрупвано с хилядолетия лицемерие в междуличностните отношения. Поздрав за стихотворението и за темата. :) |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 20:47:49 (Профил | Изпрати бележка) | ... и възможност за преодоляване... Ти го каза :)) Все пак това не е спортен сайт, а място за среща на творци /добре, де - съзидатели, че Лео може да подслушва:))/, които споделят собствените си отрочета. Ако се нуждаем от агресия, нека сме агресивни в творчеството си. От това по-пълноценна изява в този сайт, не виждам накъде. Всеки друг тип агресия, извън добронамерената критика, малко или много отблъсква. Но може и да греша, знам ли... Благодаря ти за дискусията ;) Поздрав и от мен. |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от zebaitel на 09.07.2013 @ 18:07:09 (Профил | Изпрати бележка) | Каква е ползата да си Пегас,
когато си оставаш кон с капаци.
Харесва ми! Определено! |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 20:48:56 (Профил | Изпрати бележка) | Желая ти добро настроение :)) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от Solara на 09.07.2013 @ 18:56:27 (Профил | Изпрати бележка) | Ааа, недей така! Има полза. Хвърчиш си волно без да се притесняваш, че нямаш почва под краката си. Аз например имам страх от високото. Как тогава да хвърча, каак? :))) |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 21:02:32 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за оценчицата :))) Опитай насън, много е лесно и не е страшно ;) Сърдечни поздрави и успех! |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от erka (elokolska@abv.bg) на 09.07.2013 @ 21:57:43 (Профил | Изпрати бележка) | :))))) ...капаците са , за да не се стряска коня
на по-оживените кръстовища ;)
Усмихна ме, благодаря за което! :) |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 09.07.2013 @ 23:49:21 (Профил | Изпрати бележка) | :))) Сигурно си права за капаците;) Усмихната да останеш! ;-)))) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от angar на 09.07.2013 @ 22:51:39 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Мисля, че още по-интересно би било, ако имаше и посвещение. Стихотворението без съмнение е провокирано от поведението на някой конкретен човек, защото за поетите въобще тази черта не е типична. Предполагам че прототипът на лирическия съм аз, но без конкретен намек не мога да съм сигурен.
Можеше да му се сложи и тривиалното посвещение: "На този, който ще каже: това не се отнася за мене."
Като цяло е хубаво, но последните два реда звучат малко странно, неискрено.
"Каква е ползата ДА СИ Пегас,
когато си оставаш кон с капаци."(?)
Нима поетът може да е Пегас? Не, това са два различни вида, две различни категории. Поетът може да язди на Пегас, да си въобразява, че язди на Пегас, да си въобразява че е Пегас и че го яздят поетеси (нима са малко лудите поети) и пр. и пр., но той никога в действителност не Е Пегас.
Да си Пегас и да си кон с капаци е оксиморон, неща несъвместими. Самата мисъл - крилатият Пегас да бъде уподобен на кон с капаци, е обидна за поезията.
Мисля че финалът може да се коригира, примерно:
"Околните за теб са все простаци.
Но ти напразно
се сравняваш със Пегас -
Пегас е кон крилат,
а ти си кон с капаци!"
Държа да отбележа, че бележката ми съвсем не означава че се смятам за по-умен или по-талантлив от някого. Просто изказвам едно мнение, едно предложение, за да стане стихотворението (разбира се по мое разбиране), съвършено. |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 10.07.2013 @ 00:01:27 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за мнението! |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от traveling_musician на 10.07.2013 @ 03:50:40 (Профил | Изпрати бележка) | Конят с капаци си е класика. Но в случая, индиректният акцент е върху конника с капаци, който е лаконично описан между редовете. Така поне аз разбирам стихото ти в 02.50 ч. :) |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 10.07.2013 @ 09:10:29 (Профил | Изпрати бележка) | Добре, де, ще го обясня по най-спонтанния начин:)) Крилата са средство за летене и в случая са символ на творческото вдъхновение. Съчетано с етимологията на името Пегас /от гръцки - извор/, символиката добива пълноценен вид. /да летиш на крилата на вдъхновението, а? :)/ Капаците :))/няма как да не се усмихна/, са символ на... да речем, самодостатъчността на собственото ти вдъхновение, стигаща до принизяване и охулване на всяко друго, което не ти допада /или, за което завиждаш/. Някои обаче, във вдъхновението си се "извисяват" дотам, че не просто обяздват пегаса /със златни юзди, нали така ;)/, ами направо му отмъкват крилата. /дет се вика - да дръпнеш господ за... божаците :)))/ Резултатът е един своеобразен поетичен Франкенщайн, вреден предимно за самия себе си. Тропайки неистово с крак, вместо извора Хипокрена, той разкрива собствената си неосъзната безпомощност. Обаче...ползата да си Пегас автоматично се превръща във всеобща вреда /като да дадеш ядрено оръжие на неандерталците/. Това е;) Боже, какво словоблудстване се получи! Но поне се разбудих напълно :)))) Чудя се сега, дали да не ти го пратя на лични, ама айде, нека стои тук, че и други да се посмеят на литературния ми самоанализ, ха-ха-ха :))))))))))))))) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от Skaramu6 на 10.07.2013 @ 10:04:46 (Профил | Изпрати бележка) | Бездарията са отмъстителни. |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 10.07.2013 @ 12:57:53 (Профил | Изпрати бележка) | Предполагам. |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от PetarPJ на 10.07.2013 @ 05:22:36 (Профил | Изпрати бележка) http://jourebanov.blogspot.de/ | Да не пишеш боли повече, отколкото липсата на признание. Талантът е проклятие.
Харесвам стихове, изказващи мнение. Поздравления! :) |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 10.07.2013 @ 09:23:55 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав и от мен! Успех! :) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от kristi на 10.07.2013 @ 14:05:10 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми! Точна ти е поантата ))
Истински възвисените не осъзнават, че са такива и никога, ама никога не размахват пръст ))
А "етикет"- поет или хайде, по-общо казано - творец, си самозалепват плюнчовците, щото нали плюнчица трябва да се залепи пустия му етикет.
Някои биха възразили: Оооо, не! Творец ли си, не е срамно да се зовеш такъв! Това обаче е друга бира. Разграничавам оценка, запазила високата си стойност във времето от конюнктурна такава и от самооценка.
Хайдеее, и аз стигнах с бъбренето до границата на спама, но провокира ме!
Ден да ти е! |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 10.07.2013 @ 14:36:22 (Профил | Изпрати бележка) | И на теб! Амин! )) |
]
Re: За красивото и грозното в поезията от mariq-desislava на 10.07.2013 @ 19:53:18 (Профил | Изпрати бележка) | Точно! Затова повечко четене и по-малко писане е нужно.:) |
Re: За красивото и грозното в поезията от typa на 11.07.2013 @ 01:19:06 (Профил | Изпрати бележка) | Именно. Но четенето да не е на висок глас ;) |
] | |