Оглушителна обич.
Нямо нанизване на треперливост.
На звуците, накамарени в глухи уши.
Нямам ходила, за да крача нанякъде...
Нямам ръце, за да докосвам
прозрачната прекършеност на крилете ви.
Имам свръхрецептор.
Сърце.
Поглъща, трупа, изменя.
До астрономическа гротеска уплътнява.
Съвсем малка е отпуснатата ми просека,
изтъняла до нацепен косъм.
Очите ми са с небосводи
вместо диаметър,
ограничени да лъчат като наострен вектор.
Рециклирам в себе си.
Прогнива, ферментира обичта ми.
Опиянена ще погледам вертикала на света
с очи, изпълнени с огънат небосвод,
изтърбушен във линейна магистрала.
Готова съм да ви обичам безусловно.