Капитан Миладинов остана раздразнен и впечатлен по равно от чутото. Съседите ще забравят скоро факта, че са занимавали Интерпол с две тежки престъпления, извършени неизвостно от кого на тяхна територия.
Звучи достатъчно справедливо за ушите и един от заместниците на министъра да се интересува за темповете на разкриваемост в техния отдел, но да подхваща с увод, присъщ на служител на "Кадри", това придаваше двуяк смисъл като в басните. Камбанарията му е достатъчно висока, а той се опитва да види и оттатък хоризонта. Като запален овощар-любител, Миладинов не удобряваше странния хъс на ония овощари, които присаждаха всевъзможни калеми на фиданките. Само за да докажат неясно на кого, своята безсмислена сръчност. Имаше своето неподатливо на манипулации мнение по тоя въпрос. Според него, плодовете на черешата в никакъв случай не трябва да приличат по вкус и аромат на вишня, още по-малко на слива или някой друг овощен вид.
Усети прилив на бодрост и вдъхновение, сякаш е застанал пред някое обилно цъфнало дърво. Никак не му се искаше да мисли върху това, колко престъпници в страната ни не се смятат за такива, само защото никоя институция не се е нагърбила да им го каже това на висок глас и в очите.
За кой ли път оная интересна идея се върна в главата му и сякаш няма въобще намерение да го изостави. Е, не бива и няма да търси за нея подкрепа от никого. Щом се радваше до сега на умението си да работи сам, нека тогава се довери за пореден път на умението си на единак.
В началото на двадесет и първи век, такива работи може да минават, но само в киното. Капитан Миладинов отчете това обстоятелство и реши да проведе лек и не толкова ангажиращ разговор. Експертът прие без много уговорки да изпият по каже, но постави условие. Да е в близост до лабораторията, за да бъде под ръка и разположение на своето началство. Спецът по борба с организираната престъпност веднага прие. И без друго, това нямаше абсолютно никакво отношение към предстоящия разговор. Техничарят минаваше за един от най-добрите не само в столицата, но и цяла редица от регионалните на страната по анализ върху стрелковото оръжие. При заплетени случаи или заради приятелство, криминалистите гледаха и търсеха да е на тяхна страна, с благоразположение и предимство към техния проблем. Миладинов не правеше изключението. Преди да се насочи към организираната престъпност, той добре си беше послал пътя към спеца по дулата, куршуми и гилзите. Вярно, напоследък рядко се виждаха, но той вярваше,че по тяхната пътека няма бурени.
Заведението се намираше в близост до криминалната лаборатория, а експертът като всеки човек на точността, седеше вече на една от масите вътре. И дори е успял да поръча, защото с влизането, Миладинов видя и момичето да поставя чаша пред неговия бъдещ събеседник. Нищо не се е променило и това го обнадежди, щом експертът подхвана в познатия стил.
- Сядай и казвай, какво толкова пари под краката ти, за да ме измъкнеш посред работно време. Моля те само, не ми пробутвай разни измишльотини от вида, че си ме поканил за да платиш сметката.
Лаконичен и кратък, сякаш заявява пред някого - "Куршумът е изстрелян от тая цев". И продължи едва ли не с желанието да го каже всичкото на един дъх.
- Давай по същество. Тия дни съм затънал до гуша от задачи. Казвам го без никакви преувеличения и патетика.
Каза увода и спря. Насреща лицето и очите са заинтригувани. "Ето, затова се работи лесно с приятелите. - помисли с вътрешно задоволство Миладинов. - Изречеш важното, а за останалото те вече се досещат сами". Трябва веднага да продължи. Само, че не извъртял своята молба докрай, предчувствието му намери няколко мравки и побърза да ги пусне върху неговия гръб. Тоя път сякаш не се получи както трябва, но и всички, които се опитват във философстването, знаят. Всяко начало е трудно.
Увлечен от амбицията и увереността, че с това ще постигне желаното, спецът по борба с организираната престъпност беше направил сериозен пропуск в детайлите. Отправи своята молба с едно изречение, а не беше проанализирал нито един вариант на приемлив отговор. Затова отсрещната реакция го завари неподготвен.
- Не говориш сериозно? Нали? - погледна го с цялата искреност експертът по оръжията и посочи с пръст слепоочието си.
- Защо? Какво толкова несериозно видя? - контрира капитанът, но го направи с най-спокоен тон.
Отстрани това изглеждаше така, сякаш говорят за най-делничните и банални неща.
- Ти си потвърждение, как от прекалена заетост като из вашите служби, човек накрая непременно ще стане гей или заклет ревнивец. Такъв дето е готов да утрепе всеки, заместил го в спалнята.
- А когато не е нито едното ни другото, тогава какво ще сложим на масата за предположение? - Спецът Миладинов продължи с уверен, натрапчиво флегматичен глас. Сметнал го беше това за правилния път, да разбие колебанието на своя приятел.
Настъпилото мълчание подсказваше нещо важно, насреща мислят упорито. И не биваше паузата да се удължава, защото като нищо можеше да изиграе някоя съвсем лоша шега и на двете страни.
- Видя ли? - опита своевременно да пробута своето мнение Миладинов. - Боравите непрекъснато с веществени доказателства, а не смеете никога да направите дори малка крачка в страни. И да видите техните автори. Ония, които са оставили следи от своите действия. Затова толкова чевръсто ти сега пусна въображението си като хрътка след молбата ми. С клишето, че има ли някой в ръцете снайпер, непременно ще натисне спусъка срещу друг човек. Моля те, не се въплащавай в поредния Станиславски. Не всичко из живота ни е приповдигнато като в театъра. Винаги има безжизнени и скучновати кьошета в които е постоянно безветрие. И сетне, как си представяш оръжие вече разчеквано на поставката за експертизи, да бъде отново замесено в престъпление. С важната добавка, че експертът ще знае предварително и кой е натиснал спусъка.
Тук вече капитан Миладинов определено лъжеше. Защото с категоричност знаеше. Там където ще попадне куршума от снайпера, хората и да забележат, нямаха абсолютно никакъв интерес да го видят това в очите на полицията.
Отсреща не му вярваха на едро. Познаваха материята, правилата и последствията. За да го заложат лековато, просто така. Без колебание, срещу едно само недотам голямо и зле поддържано приятелство. Имаше известна нагласа да му съдействат и тя се виждаше с просто око, но признаците така и не се канеха да застанат решително зад успеха.
- Искаш оръжие включено като веществено доказателство? - повтори експертът, сякаш не можеше още да повярва на ушите си.
- Това е най-добрата бариера срещу всякакви необмислени постъпки. - Капитанът искаше с неприкрит хъс тоя снайпер, а не беше свсем наясно, какво ще постигне с резултата от стрелбата.
Цветко Маринов