автор: Angelova_Rosi

Вървя като метафора на огъня
между солените води
на седем океана
и знам, че е непоносимо щастието,
но имам да реша
загадката на съществуването.
Светът се заблуждава във покорството,
а в него има толкова вродени мълнии...
Учуден е дъждът,
не може да провиди
защо живея в края на света
и си играя с явления,
които произхождат.