автор: florans

Не зная как да адресирам писмото си… Дали още си на гости у Дявола? Надничаш хитро в зелените му очи и замисляш някой нов памфлет.
По-скоро си мисля, че енергично и устремно пресичаш измеренията и световете, но вратите им са затворени за теб. Твоят свят може ли да бъде затвореното пространство, ти би ли стоял под ключ? Ти, бледният юноша, още търсиш висшата справедливост, ред и хармония. Твоят дух е полет, движение, неспокойство. Ти не търпиш извечното устройство на света, а и там сигурно будиш заспалите съвести, за да разрушите високите огради между Рая и Ада. С твоите герои замисляте някой бунт срещу неправдите, срещу оная вечна стълба между долу и горе, която стои непокътната, твоята „Приказка за стълбата”… Издига се тя между двата свята : между бедността и богатството, между угнетените и власт имащите…
Надничаш тайно в зелените очи на Дявола и си припомняш вкуса на абсент. После сядаш усмихнат и тъжен, за да съчиняваш вдъхновените си „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза”.
Ти, Смирненски, момчето от бедния Ючбунар, бледият юноша, посетен от Жълтата гостенка, създателят на ненадминатата „Приказка за стълбата”, гледаш ни оттам, без да се дивиш, защото тоя свят си остава все същия, унесен в мечти и очакване да се сбъдне онази новогодишна приказка от „Българският рай”, която ти сътвори и се пресели неочаквано в другото измерение…