автор: entusiast

Човекът, който знаеше всичко, се събуди и за първи път от години усети, че вътре в него нещо не е наред, проблемът беше вътрешната му енергия, беше се скапала.
Иначе стана според вътрешния си часовник, който си беше създал от години с много труд. Започна с хигиената и ежедневните сутрешни асани.
Човекът знаеше всичко, животът му беше здравословен, имаше добро образование и огромна култура, взимаше добра заплата. Живееше в собствена мансарда обзаведена с мебели от естествени материали, лаптоп и кабелен интернет. Беше млад и успял, подбираше приятелите си, а откакто започна активно да се занимава с йога разбра, че сексът само хаби енергята му. Затова не разбра какъв е проблемът с нея, защо равновесието и беше нарушено.
За първи път той не довърши упражненията си. Отвори широко прозореца със скъпия изглед и излезе на терасата.Отвън смогът заемаше ежедневното си място. Човекът седна в поза "лотус" и се загледа в събуждащия се град. Когато имаше неразрешим проблем оставяше мозъка си кротко да работи, решението идваше само, като сатори - според будистите, или като внезапно прояснение при алкохолиците - според психиатрите от Суходол.
Седеше си така като успял Сизиф (ако има такъв) на своя връх и чакаше търпеливо. Когато слабото зимно слънце изсуши росата от голите му рамене и започна ярко да свети точно в очите му решението дойде: за какво ти е Съвършенство и защо знаеш Истината - ако няма с кой да я споделиш.
Ясно! Трябваше да слезе при обикновните, и да им я каже. Но от кой да започне? Най-добре от младите, така наречените тийнейджъри, те би трябвало да възприемат лесно.
Отвори гардероба си. Ммда! Май костюмите не са подходящи. Отвори горния си шкаф там беше кожата на другото му аз, онова старото. Избра коженото яке, макар че ненавиждаше убийствата на животни, трябваше да изглежда подходящо - "В Рим бъди като римляните", сложи памучната фанела, с която бягаше в парка, старите протрити дънки и кецове. Погледна се в огледалото, липсваше му някъкъв аксесоар, избра си камуфлажна шапка идиотка, точно за случая. Отиде в парка, седна удобно на една пейка срещу група младежи от другата страна на алеята. Двама от тях караха скейтборд, трима си подаваха с крака малко топче пълно с нещо, а останалите седяха на бордюра, говореха си и отвреме - навреме подхвърляха по някоя реплика към "спортуващите".
Скучно им е, помисли си Човекът, май са подходящи, само как да започне разговора. Случаят реши всичко. От групата на бордюра стана едно момиче с приятно лилава коса и десетина обици по ушите, веждите и носа. Момичето беше точно в средната тийн - възраст и изглеждаше добре, освен това явно се беше запътила към него.
- Може ли? - попита тя и посочи пейката.
- Разбира се! - отвърна той и тъкмо да и обясни, колко важни точки е унищожила с тези обици, се сети че още е рано за проповеди и първо трябва да спечели доверието им на всяка цена. Човекът се правеше че се наслаждава на стиснатото зимно слънце и хвърляше по някой периферен поглед към девойката. Тя си играеше с голям, зелен, стъклен пръстен и очевидно искаше да попита нещо, засече погледа му и го каза :
- Извинявай, да нямаш няк'ъв масур?
- А?- направи се той, че не е чул.
- Да нямаш малко трева? - попита пак тя.
- Не, ама и аз си търся - излъга той заради каузата.
- Сори! - каза огорчено момичето и стана. Отиде при себеподобните си, и тъкмо когато Човекът си помисли, че мисията е пред провал, лилавата коса се завърна с един дангалак :
- 'Найш к'во, дай пет кинта да направим партия, че и ние имаме толкова, за десет е по-далавера - изстреля младежът, докато дъвчеше ожесточено дъвката си. Човекът бръкна в дънките и даде ликуващо исканата му сума, контактът беше осъществен!
Оттук нататък събитията за нашия човек се развиха стремглаво. Скоро той беше обкръжен от осем-девет човека, стриващи билката и сръчно свиващи цигари, а от някъде се появи и пластмасова бутилка бира. Героят ни гледаше смаяно, и се чудеше в какво се забърква толкова бързо. Подадоха му цигара, той я държеше и се двоумеше какво да я прави, после се сети, че някои секти използват наркотици. За канабиса знаеше, че усилва възприятията и реши, че може да използва свойствата му, за да въздейства на бъдещите си последователи.
- Айде бе, пуши, че дава фира - скара му се дангалака. За тренираните му дробове не бе проблем острия и дим, а и реши, че тревата не може да въздейства на силната му воля, все пак Истината иска жертви. Заваля студен дъжд, обещаващ да премине в сняг, а от слънцето нямаше и помен.
Запозна се с компанията. Без да се усети се намери в нечия квартира на първия етаж, реши че е квартира, защото нямаше решетки на терасата. Тъкмо обясни на две момчета и на момичето с лилавата коса за колко време се разгражда месото и беше започнал да им разяснява начина, по който канабинола от канабиса уврежда паметта им, когато дангалака грубо го прекъсна:
- Ма, ти знаеш всичко бе!
Човекът, който знаеше всичко, го погледна, усети, че това е лидерът на групата и се чувства застрашен. Трябваше бързо да се реши проблемът.
Човекът хвана лидера под ръка и го поведе към терасата - ела да поговорим - му каза. Вън дъждът наистина беше станал сняг, а слънцето беше тръгнало да свети другаде.
- Може би, баща ти е малтретирал теб и майка ти - започна знаещият - не трябва да превръщаш болката си в агресия... - и не можа да продължи.
Почувства как остава без въздух, чу звука от счупване на собствения си нос, а след това полетя над парапета.
- Неее! Защооо? - крещеше момичето.
Всички бързо наизскачаха от терасата, влачейки плачещото момиче. Дангалакът не пропусна да преджоби нашия герой, взе му и якето, едно момче си хареса кецовете, а друго шапката. И всички бързо изчезнаха. Една скучаеща домакиня погледна от прозореца си. Реши, че не си заслужава да вика линейка за поредния наркоман, освен това започваше любимия и сериал.
Човекът остана известно време по гръб, загледан в зимното небе. А снегът валеше пухкав и чист. Наистина равновесието беше много скапано днес. "Защо?"- пулсираше въпросът в главата му. Отговорът не закъсня - Истината може да бъде наистина болезнена!
Той все още знае всичко, но си трае, пази го за себе си. В крайна сметка му омръзна да лежи и тръгна към мансардата си, олюлявайки се и твърдо решен да си намери гадже.