автор: arkoudaki

Пари-тежки, кървави!
Парят, изгарят до кокал...
Ръце напукани, земя безплодна,
и все не стигат, Господи...Поробват!
Превиваш гръб и дишаш тежко,
ругаеш твърдо, по човешки...
Солта в очите застоява
и пак на Господа се уповаваш...
А злото безнаказано вирее
и плевели покълнват във душата,
защо на тебе да е отредено
да бъдеш роб на дяволът- парата...
И черен хляб замесих, Господи,
на гладният да дам за прошка...
Да станат птици бели сетивата
в градината човешка на живота ми...