автор: sradev

- Кой си ти?
- Неверника.
- Какво не вярваш?
- Каквото ми хрумне.
- Значи имаш съмнителни хрумки.
- Всичките са такива.
- Значи хрумвало ти е, че вярваш.
- Разбира се, но то е съвсем съмнително.
- Тогава би трябвало да ти е хрумвало, че съществуваш.
- И че не съществувам ми е хрумвало, ама и двете еднакво са съмнителни. А на теб откъде ти хрумна, че ми е е хрумнало, че съществувам.
- Ами виждам те, значи съществуваш, хрумват ти хрумки, значи съществуваш, виждаш ме, значи съществувам, чуваш ме, значи съществувам. Просто като две и две прави четири.
- Олеле колко много хрумки изръси. И всичките съмнителни. Хайде да почнем от две, че четири хич не се виждат. Та къде видя две.
- Ами аз и ти.
- Че различни ли сме, та да се правим на две.
- Разбира се: говоря, а ти слушаш.
- Говореше глупости и ги слушах, говоря глупости и ги слушаш. Ами то е едно и също. Най-много да сме едно, ама и то е съмнително.
- Ти се съмнявай в себе си, но аз несъмнено съм едно.
- Виждам нещо което ми мяза на лице. За гръб не е ставало въпрос. Така, че налице е само половин човек.
- Като се обърна ще видиш и гръб.
- Е, тогава пък въобще няма да ме виждаш. Обърнеш ли ми гръб и оставаш сам и пак не е сигурно, че имаш и лице. Но ако и аз съм ти обърнал гръб, то ставаме едно и също. Пък за мен е съмнително, че съществувам, следователно дори и половин човек не е за вярване.
- Как така?
- Ами, ако лицето е гръб? Може да е, а може да не е. И едното и другото не са за вярване. Значи са неразличими, а приемайки едното отричаме другото. А това са глупости.
- Но поне едното е вярно.
- О,не. Така би трябвало да приемем на вяра, че от всеки две глупости едната е истина. А това е толкова съмнително. Ами, ако се окаже, че едната глупост е гърба на другата?
- Тогава да махнем глупостите.
- Правилно, хайде да се махаме оттук.