автор: frezija

Вали. Вали по стълбите към мен
и влага се просмуква във вратата.
На прага се търкаля мъртъв ден,
белязан от дъха на самотата ми.
И вече няма памет за преди.
На прицел е последният ми спомен.
Изгубвам го по мокрите следи
и неусетно се превръщам в ромон.
Ръждивото в мен скърца и боли,
дъждът му беше стар другар, но вече
е късно за приятелства. Вали
и сякаш обещава да е вечност.