автор: Orfei

Когато днес е заложник на вчера,
а утре е блян по нирвана,
запали в тъмното восъчна свещ -
огнен е входът към храма.

А храма е в теб,
Но страда от влага,
загниват там вчерашни болки,
загнива там картичка с две думи
и колко неща под нея колко….

Зъзнещо,
несподеленото вчера,
наказало своите смисли в килера
ядно ги трови с катрани…
да не личат никъде рани…

Пленена в пияна тегоба
капка любов се търкаля по пода
и се изражда във злоба!

-Не се види от тъжната локва никаква свещ…
-Ами твоето днес ?!
- Няма…любов, искра няма
- А не си ли роден от пламък на двама?

Огнен е входа към храма ! –
както пламъче в тъмна стая
и една искра вяра мрак не оставя

От любов си роден –ти я имаш искрата.
Отвори си очите и пусни !
Светлината…


4.7.2013г