автор: Lorena

Всяко бягство ме връща към теб-
към сподавени шепоти в мрака,
уморени копнежи се стапят във мен,
само чакам
да падне луна над онези следи,
във които се вричам.
И последният белег от любовните камъни,
хвърлени яростно някога срещу ми,
ще проблесне в онова последно мълчание
във окото на здрача.
Нося тежкия кръст на онази любов,
срязала вените точно във корена
и броя нежността, която като пясък тече
в почернялата ми душа.
Няма светли отенъци в нея,
няма лъч на надежда и знак,
че ще видя палитрата на сърцето ти
след всяко обесване на любовта.
Като хищен престъпник се вкопчвам
във теб- грабя чуства, събарям звезди.
Ако можеш прости ми за вятъра,
който гонех от твоите очи.
Няма място за него, за никой,
уморих се да бъда ничия,
за последно приготвям бесилката
за онази любов,
която сложи дланите ни в едно.

автор: Евелина Кованджийска