В тишината кашмирена сви се деня ми
и мъглици по клепките сънни притури.
Съзерцавам в душата ти тихия пламък,
плъзвам пръстче, по твоите лунни контури.
И танцува изящество в стаята тясна.
И прилича на щастие. Лудост е само!
Силуетно обичам и несбъднато гасна -
теб отдавна в живота ми вече те няма...
а-ю`13