В какъв ли свят ний ще живеем?
Какви мечти ще претворим?
Дали пак пяти песни ще запеем
или пък нови ний ще сътворим?
„Напред, науката е слънце,
което във душите грей...“ -
оставиха ни огненото зрънце
и този ритъм никога не ще изтлей!
Пред нас мечтите ни извират,
зад нас остава труден път.
Посоки странни се събират
под стряхата на нечий кът.
И там, пред морските градини,
и там, пред трепетния юг,
и там препускат с гръм години,
и там ни чака някой друг
с ръце прострени, устремени
към необятната ни родна шир,
с’ сърце и разум преродени
от огнения звук!