автор: typa

/по Цветан Ангелов/

- Поет е той.
- Голям ли?
- Да.
- И вчера беше публикувал.
- Препил е, май.
- Но, не с вода.
- ...та господ пак му е диктувал...
- Изписал е поеми, басни...
- ... сонети, оди и балади...
- ... любовни лирики прекрасни...
- И песни, годни за награди...
- Римува смело, не подбира.
- Например „пръжки” с „листни въшки” !
- Това, когато е на бира...
- Обаче, пийне ли си мъжки, самозабравя се. Не спира.
- И „алкохол” римува с „трол”.
- И губи всякакъв контрол. И убедено сочи с пръста в небето.
- „Страшен съм” – се фука. И продължава най-чевръсто...
- ...да лющи рими за боклука!?!
- Така е. Само че, накрая току излезе нещо свежо.
- И вика – Хванах му колая.
- Да пишеш, лесно е, младежо!
- Римувам смело. Не подбирам. Каквото дойде ми в главата.
- Поет си – викам – И разбирам. Талантът ти е до брадата.
- Ще се удави, бре!
- Не може. Танталовски му е таланта.
- Което ще рече?
- О, боже! Че пише вечно без аванта.