Под възглавницата ледена и бяла
се крие от тъмнината на нощта,
от светлината на звездите долетяла
тя с топлия си дъх чака да посрещне сутринта.
С протегнати ръце на лицето ми заличава
пороен дъжд от бягащи сълзи
тя, усмивката като слънце при зори изгрява
да разтопи в душата ми черните следи.