автор: blagova

Обожавам мига, в който самолетът се отлепя от земята. Плавно и някак безтегловно. Прави кръг и така бързо и естествено набира височина, че неволно се асоциирам с „птицата”, в чието туловище се намираме. Пулсът се успокоява, щом двигателите замъркат тихо и монотонно. Духът, зареден с адреналин и независим от материята, полита напред. Към новите очаквания.
Неизменно мястото ми е до люка . Не пропускам мига на смаляването на къщи, пътища, реки и планински вериги. Великолепие и необятност от птичи поглед! Красив земен релеф, покрит с мрежа от ниви и магистрали. Селца и градове - разсипани трошици по поля и гори. Лазурни водни басейни … Докато всичко това не изчезне под безбрежните лавини на облаците. Над теб - синева на бездънно небе, в душата - просветление: „Боже мой, колко нищожни са земните ни проблеми и колко измамно велики са мислите ни там долу!” Пътуваме към Барселона. Имаме задоволителни общи впечатления за града от предишни пътувания. Видели сме най-важните забележителности. Влюбихме се в „Ла Рамбла”. Милиони от цял свят са се разхождали по нея. Ще го правят и след нас. Освен с особения си артистичен чар и многофункционално предназначение, тя води към внушителния паметник на Колумб и старото яхтено пристанище. Ами строящата се вече над 100 години катедрала „ Саграда Фамилия”!Всеки път спира дъха ни с невероятните си размери, хрумванията за форми и величие.
Този път сме си поставили амбициозна задача. Да се уверим имал ли е право каталунският архитект Антони Гауди на самочувствието да заяви пред свои съвременници: „Хора от цял свят ще идват в Барселона заради моите проекти.” Естествено, те не пропускат шанса да се присмеят и отрекат новаторските му хрумвания, наричайки ги „абстрактен и повърхностен кич”. Крайно неприемливи за тогавашните норми и практика, построените от него архитектурни съоръжения дълго са предмет на ожесточени полемики и отрицание. Приживе! Признанието му идва след това. И както сам е предвидил – от цял свят. Защото Гауди оставил своя дизайнерски отпечатък върху Барселона така, както Рен в Лондон и Айфел в Париж. Той изпреварил епохата си, взривявайки и променяйки ориентирите на изкуствата, сам превръщайки се в „ар нуво”. И не само! Под негово ръководство вярно и предано поема щафетата цяла армия архитекти, скулптори, живописци, майстори-ковачи и фаянсаджии, градинари. Всички те са духовно родствени нему хора, на усета и решенията на които Гауди често се доверява.
„Сътворяването на света продължава непрекъснато - чрез човека… Само който се допитва до законите на природата, създавайки своите нови произведения, само той помага на Твореца”. - такова е авторското му кредо. Твърде предизвикателно и самоуверено! Нетрадиционно, но и продължаващо традициите на природата! Справил ли се е архитектът-чудак и доколко с амбициозното партньорство? Предстои ни да се убедим с очите си!
На следващото утро по ухаещата на топли кифлички и кафе тясна уличка в Готическия квартал, където е хотелът ни, се отправяме към площад „Каталуния”. Оттук тръгват шарените туристически автобусчета. Избираме синия маршрут, който ще ни преведе през всички творения на Гауди в Барселона. Качваме се на открития втори етаж, поставяме слушалки в ушите и се пренасяме в света на прочутия дизайнер.
Антони е най-малкото от петте деца в семейството на майстор-казанджия от гр. Реус, вторият по големина град в североизточна Испания. Умението на бащата да подчинява пластичността на материята на волята на ръцете силно впечатлява малчугана. Въпреки че не продължава семейната традиция, Антони ще приложи всичко това по-късно в архитектурата. Като студент в Барселона, той съчетава учението с работа в екипа на различни архитекти от града. Още с първите проекти се проявява личният му новаторски стил…
Автобусът ни се движи по достолепния булевард „Пасе де Грация”. Утрото е слънчево и непривично топло за месец април. От тротоара ни залива упойващ аромат на цъфнали портокалови дръвчета . Така с удоволствие бихме пътували и до края на света, но ни сепва гласът от аудиогида. Обръщаме глави наляво – къщата „Батло”, построена от Гауди. Как да ви я опиша, за да си я представите картинно?! Помните ли приказката за Хензел и Гретел с къщичката от медени курабийки?… Ето така необуздано фантастико-романтично настройте сетивата си, защото нищо сътворено от този архитект не се вмества в представите ви за строителство. Особено във всекидневното ни скучно обкръжение - от соцпанелки до мутродворци.
И така. Приказна многоетажна къща, по фасадата на която са налепени не курабийки, а разноцветни керамични рибени люспи, блестящи от проникнал през клоните слънчев лъч. Прозорци и балкони с причудливи форми, сякаш изкусно издялани от слонова кост. Комин с тумбеста форма на източно минаре, завършващо с красив християнски кръст. Керемидите на покрива - по цвят и подредба напомнящи люспесто синьо-зелено туловище на дракон. По-любознателните имат право да слязат, да разгледат вътрешния двор и оригиналния интериор, също дело на архитекта, и да си направят снимки за спомен. Със следващия маршрутен автобус обиколката продължава.
На ъгъла на „Пасе де Грация” и „Провенс”, още преди гласът от слушалките, възкликваме при вида на огромно слоно-подобно по величие, размери и цвят 6-етажно здание. „Ла Педрера”. Построено между 1906 и 1910 г. Авторът - не можеш да го сбъркаш!
Във всяко произведение на Гауди се крие единен замисъл и нерядко зашифрована информация, значението на която излиза зад пределите на архитектурата. Тук първоначалната идея за строителство на цял квартал се трансформирала в култова сграда- ансамбъл, която да послужи като огромен пиедестал на образа на Дева Мария. Как точно – неизвестно. Вълнообразната фасада с уникалната метална дантела на балконите обаче ще ви се стори скучна пред вида на покрива. Най-добре се вижда от въздуха. Вентилационните тръби са буквално стройна редица шлемове на „рицари – стражи”. Комините са гигантски раковини, устремени нагоре. Не покрив – музей, пренаселен от сюрреалистични фигури! Задължително минете още веднъж нощем, когато те, призрачно осветени, бдят над Барселона! И да! – проектите на архитекта-новатор трябва да се разглеждат от всички възможни точки, за да се усети гениалността им!
Казват, личният архитектурен стил на Гауди е синтез от романо-готическо средновековие, източни мотиви и геометризъм. Основното силово поле на авторската му концепция обаче е в органичния натурализъм, състоящ се в подражанието на форми, свързани със земята и човека.
Гореказаното става пределно очевидно, веднага щом прекрачваме прага на ”Саграда Фамилия”. Такъв размах на фантазия, брилянтно копираща земните творения на Създателя, не бихте могли да видите никъде другаде! Катедралните колони поддържащи купола, са величествени вкаменени дървета с разперени клони. Вътрешният дизайн е решен по католически образец, но с изобилие от многоцветни витражи на прозорците. Имаш чувството, че си в китно-разцъфтяла каталунска градина! Витата стълба към камбанарията е истински гигантски охлюв. Кулите отвън, облицовани с разноцветни парченца фаянс са с формата на плодове и цветя. Не се наемам да опиша всеки детайл – никой не би могъл! Сам Гауди не е оставил цялостен и подробен проект, непрекъснато доработвайки и допълвайки го с нови хрумвания. По листчета и откъслечни бележки последователите се опитват да влязат в мислите му и да достроят започнатото от него великолепие. И го правят успешно!
Стоим прехласнати в подножието на фасадата „Рождество”, реализирана приживе. По същество тя представлява предолтарен образ, изпълнен при пълното взаимодействие на архитектура, скулптура и живопис така, че не се разбира коя от тях е водещата. Сливането на изкуствата тук се е случило с такава лекота, че зрителят има усещане за сън наяве. Не ни се тръгва и пропускаме две поредни маршрутки, за да отдалечим времето за раздяла. Откриваме нови елементи върху фасадата, които преди това сме пропуснали. Не часове – дни са нужни, за да получиш пълно удовлетворение и наслада от съприкосновението с уникалността!
„Саграда Фамилия” е най-честолюбивият замисъл на Гауди! Над него той работи през целия си жизнен и творчески път, демонстрирайки на практика цялото разнообразие на дизайнерските си решения. За съжаление, така и не го вижда завършен. Грандиозна по замисъл и пространство тази катедрала на Светото Семейство /12- апостола и Светата Дева/ се строи от 1881 година и някое от следващите поколения ще присъства на официалното `и освещаване. На въпроса кога ще бъде завършена, Гауди тактично отговорил: „ Поръчителят е Господ, а той разполага с достатъчно време, за да не бърза!” Но и така, все още в строеж, повярвайте ми, заслужава си да я видите, защото е невъзможно да се опише с думи! Безсилни са пред такова творение на архитектурата и изкуството! Единствено фотографи и художници… Но като се замисля, дали и те биха се справили със задачата ?! Трябва да се види! От всички земни посоки!
Докато чакаме следващия автобус, за да продължим по маршрута, се отбиваме в отсрещното кафе. Наблюдаваме как към катедралата се стича многонационално множество. Лудо щракат фотоапарати – увековечава се моментът. За да бъде споделен с близки и приятели, които ще са следващите посетители. Както е пророкувал творецът – от цял свят!
И отново „Погледнете наляво – нетрадиционните, увенчани с рицарски шлемове улични фенери на Кралския площад. По проект на Гауди. Надясно – медната драконова глава с широко разтворена паст на парадния вход на имението Миралес. Големият фонтан със скулптурната група „Нептун” в парка Сюдадел. Телевизионната кула на един от хълмовете. Къщите Калвет и Висенс… Обект след обект пред нас се разкрива неподражаема дизайнерска мисъл.
Време е вече да ви разкажа и за невероятното партньорство на Антони Гауди с граф Еузеби Гуел , което отваря друга голяма страница в творчеството на архитекта.
Гуел е един от най-влиятелните хора по това време. Богат индустриалец и предприемач, последният се изявявал като покровител на изкуствата в своята епоха. Многогодишните, преминали в дружба, отношения с графа предоставили на Гауди пълна авторска свобода и необходими средства за изпълнението на многочислени поръчки, в резултат на което съдбите на двамата станали неразделни.
В края на миналото столетие граф Гуел замислил строителство на жилищен район с обширна паркова зона в предградие на Барселона. Проектът включвал пазар, църква, служебни павилиони за общо ползване на електричество, вода и други комуникации, което било нещо ново за времето си. Нещо като „градче от бъдещето”. Това било предизвикателство за Гауди и в неговото изпълнение се проявил целият му ентусиазъм и творчески потенциал. Но… консервативно- традиционната Каталуния още не била готова за това и замисълът не се разгърнал за своето първоначално предназначение. От 60- те къщи, които трябвало да бъдат разположени на огромна територия на парк, били построени само две.
Шареният автобус ни води към венеца на творческата дружба на двамата велики мъже –„Парка Гуел”. По предварителна информация това е едно от местата, които непременно трябва да посетим. Автобусът се изсипва там, където трябва да слезем и ние. Всички дружно се устремяваме към прочутия парк.Тясна уличка, провираща се между еднолични къщи с разцъфнали пролетни цветя и люляци, води нагоре и завива внезапно надясно. И тук…
Отново ще ви върна в цветния свят на приказките. Въпреки, че са висш пилотаж в архитектурата и дизайна, проектите на Гауди докосват заспалото дете в душата ни.
Две къщички от двете страни на входа на парка – досущ като в приказката за медените питки и с покрив – сметанова торта, поръсена с шарени захарни пръчици.Комин – стройно извисен, като ствол на млада палма. Шарено широко стълбище, водещо към огромен площад, обрамчен от змиевидно-виеща се по форма и облицована с разноцветни фаянсови парченца гигантска пейка. Този шедьовър „от събрани на сметището строителни отпадъци” по-късно ще бъде назован колаж. Самата пейка е разположена върху множество колони, между които е трябвало да бъде поместен пазарът с виадуктите. Хълмистият релеф на терена е истински „Театър на природата”, решен от Гауди по древногръцки амфитеатрален маниер. Синтез на изкуствата архитектура, скулптура, живопис, керамика, градинарство! С невероятно точна мярка за естетика и прецизност!
Да не забравя усмихнатата муцунка на дракона, която ни посреща срещу стълбището и многоцветния саламандър, от чиято уста се стича вода в басейн с водни лилии. Малък порцеланов сувенир - копие ще си отнесе всеки един от нас! Симпатичното саламандърче на Гауди е станало емблема на Барселона. Ярко, шарено, красиво – като детска книжка с картинки! И съвсем в духа на цветна Каталуния!
Четиринадесет години посвещава Гауди на „Парка Гуел”. Много критици го определят като върхово постижение в творчеството му.
Тръгваме надясно по пътеката, която води към една от къщичките, в които архитектът е живял през последните години от живота си. Днес той е превърнат в музей, където в скромната аскетична обстановка можем да се докоснем до предмети, скици и макети, направени от гения.
Препрочитам сентенциите на Гауди, издаващи умно съзерцаване на обкръжаващия ни земен свят:
„Който търси подкрепа на своите произведения в природните закони, той помага на Твореца. Оригиналността се състои в завръщане към първоизточниците.”
„Колкото по-съвършени са формите, от толкова по-малко декоративни допълнения се нуждаят те.”
На втория етаж – скромна спалня с дървено каталанско легло и разпятие над него. Не е разполагал с време и средства за собствен комфорт. Не е изпитвал нужда за такъв! Бил дълбоко религиозен и посветен на каузата „Саграда Фамилия”. В последните си дни той не се отделя от нея и живее в барака на строежа. До сумрачната юнска нощ на 1926 година, когато по зла случайност e блъснат от преминаващ трамвай.
Никой файтонджия не иска да го откара, тъй като джобовете му са празни. Отведен е в болница за бедняци. Едва на следващия ден е разпознат от свои приятели. Отказва на тяхното предложение да го преместят в по-елитна болница: ”Тук - сред бедните ми е мястото!” На третия ден, 10.06.1926 година, сърцето на Гауди замлъква.
Колко си приличат гениите по свършека на земните си дни! Тихо, достойно и самотно. Така както са живели. Черпейки сили от земната хармония и изпълнявайки мисията си да направят света по-добро място за живеене, преди да се срещнат с Твореца. Дали са доволни там – горе от себе си и от това, което са ни завещали?
За Гауди сме спокойни! Демонстрирайки възможностите на архитектурата и дизайна със средствата на природата, той по удивителен начин `и е партнирал в досътворяването. Неговият стил е естествен и неподражаем. Функционален и сюрреалистичен. Гениален.
Още приживе извоювали знака за „Световна дизайнерска столица” на Барселона, неговите проекти изкушават хора от цял свят да пожелаят да я посетят. И да се връщат тук отново и отново! Пророчеството е сбъднато!