автор: traveling_musician

Такъв те рисувам, делничен
принцe, -
да умираш сам в себе си
трижди.

Първият път - да осъмваш
със цвете,
а вечер да си усъмнен
в цветовете.

Вторият път - да пресичаш
пустиня
и всеки мираж да наричаш
Родина.

Третият път - на изкуството
в храма -
да си клишето от чувствена
драма.

Такъв те рисува със молив
животът -
от алчния залез да молиш
отсрочка.

А листът остава все празен
и бял,
безпристрастен и прям като
огледало.