на един мой Приятел, и не само
С метален вкус отпих поредното към теб предателство.
Така горчеше!
Безпомощно те наблюдавах...
Изтичаше кръвта от вените на гладиатора,
а зверовете лочеха ли лочеха -
сетивата презадоволени да нахранят...
Дъвчех си сърцето и eдновременно те питах:
това ли бе за теб мечтата - опошляване?
Кажи, приятелю, какви ги вършиш?
Какво, по дяволите мислиш си, че правиш?
Имаш ли идея къде във времето си се изгубил
в издирването на великия, кармичен спомен?
А доверието да получиш нещо неплатимо?
Или... отдавна, отдавна си отровен?
Предлагам ти минутка отдих от излишно празнодумие -
без поза пробвай и за малко искам истински да си починеш.
И ако можеш - простичко и по човешки разкажи ми
какво из пътя от себе си талантливо съумя да изпогубиш.
Зарежи я тази мнителност. Не ти ли писна?
Къде забрави истинското топло?
На прожекторите ли го подари?
А онова у теб, дълбокото - отвътре...
Разтвори се във видимото и продаваното?
От шум и бутафорност не се ли умори?
От пародийност смехотворна?
И гръмогласия, миражни битки?
Колажи, предизвикани игри?
Не ми изтъквай съдба и приношение, олтари...
Кога, във кой момент палача се превръща в жертва?
Не, не на мен! На себе си отговори...
Не си ли спомняш как обикновено,
и без фойерверки се обичаше?
Дали познаваш душата си реално -
кое я дърпа,
води,
и разнищва?
Приятелю... на какво сърцето ти е заприличало?
Искаш ли да ти разкажа как докрай се остава
отвъд голословните крясъци?
Не декларативно, ярко и от екрана,
а безизходно, и без фонд "резервни остатъци".
И когато предизвикваш грозно -
до степен на безскрупулност,
и упорито продължаваш себе си,
как смяташ, че ще следваш своя порив,
извън необходимата компромисност -
без съществуващо за теб единствено убежище?
Имаш ли какво да ти разгражда болката,
когато си обезсилен - до счупване?
Някой изцяло да приема твоята природа
без егоистични пориви,
и претоварено очакване?
Къде е нужната за живота ти противоотрова...?
Било ли е изобщо някога по някое си време?
Всъщност... нека с две думи ти разкажа -
ако още можеш да рискуваш, и приемаш,
ако останала ти е трошичка вяра,
ще го разпознаеш и усетиш безпогрешно -
когато някой, без да мръдне, до теб на кладата изгаря...