автор: dara33

Подскачат, като луди мислите.
От снощи само земетръси.
Препускат като огнените атове
от приказка за смел юнак, но
без невеста...
Потичвам луднала от биоритми.
Раздрусана от нерви и ужасна тишина.
Закачам се със кацнала муха.
Опитвам някак си да се разсея...
По дяволите всички самоти.
Изпращам ги от днеска на почивка.
Далече. Някъде във Хунулулу.
Пък тук ще си направя щастие.
Такова, точно както го жадувам.
И вечер няма да си лягам в тъмното,
сама със лампата запалена.
Ще бъда с теб какво, като е щуро?
Един път- сме тук живи. Другото е спорно.
Прибрала себе си в черупката,
стопирала ужасно сърцебиене,
ще построявам всичко отначало.
Дори отново да се срине, но не вярвам.
Понякога е по- добре да бъдем пешеходци.
Сърцето ми сега е луда магистрала.
Летя със бясна скорост наобратно...
Наобратно. Пътя води все към тебе.