автор: DY

Само преди да прилази росата, и само тогава,
в краткия миг преди лятото да се превърне в нестинарка
тревите стават вълшебни. Лекуват вятъра
и всички бъдещи грешки – с проста запарка.
И ако знаех къде съм дянала смисъла на битието си,
и ако можех да разбера болката откъде извира,
щях да затрупам извора с бял пясък и сиви камъни
и да намеря щурец, който да ме разбира.
Щях да запаря стрък мащерка, два стръка мента,
и да закича в косите си против уроки синя метличина.
Щях да погледна през девет луни във десетата,
да се лекувам от бъдещи грешки с мълчание. И с обичане.