автор: lordly

Вчера нали беше най-дългият ден? Е, преди него е най-късата нощ. На, тогава му е времето да обещаеш на жена си, че ще я любиш цяла нощ. Ако пък си нямаш жена, можеш да се напънеш и да киризиш порно до първи петли.
Двама от нашите квартални зевзеци, обаче, не предпочели, нито първото, нито второто, ами чуйте кво, сега:
Милинката и Бай Жак, след като си пили редовните мастики до като затворят кварталното кафене, отбили се в Била и всеки с двулитрова гайдичка с бира, се курдисали на пейката под ореха в междублоковото пространство. Изборът на точно това място не бил случаен, защото от там има пряка видимост към Дешкините покои.
Надували си нашите юнаци циклично гайдичките, цуцоркали си от пенливата им течност и къде лъжа, къде истина, си припомняли за младежките си изпълнения с Дешка. И така-така, дорде светнала отсреща лампата на първия етаж, в Дешкината спалня.
Зарязали и двамата гайдарджийството, и се оцъклили срещу джама, сакън да не изтърват нещичко от пърформънса: а то имало, какво и защо. Показала им Дешка и кълките, и прашките, и любениците. После загасила лампата и запалила гола-голеничка цигара на терасата, като провесила любениците през перваза.
Бай Джак и Милинката се заоблизвали и едва не замяучили кат котараци. На всичкото отгоре, по едно си време Дешка взела да им маха подканващо с ръка. Пък може и вятър да си е правила жената, или пък комарите да си е пъдила, но двамата донжуани на къси прибежки се изнесли към балкончето. Изнесли се и пляс-с......набълцали в кишавата Дешкина градинка, що до късни доби Дешка обилно обливала с маркуча.
Погледнали нагоре – от Дешка ни следа. Измъкнали се те от кишата, измъкнали си обущата, ама после: как посред суха юнска вечер, да се преберат кални по къщите.
През квартала ни река не минава. Кметът ни е от габровско и квартални чешми нямаме. Тъй зашляпали двамата зяпачи към морето и нали е най-късата нощ, уредили се с Джулай-морнинг на 22-ри юни.
Халал да им е!